За първи път дезинформацията се осъзнава като значим проблем в обществото. Това каза създателката на платформата „Как се пише“ д-р Павлина Върбанова по повод четвъртото издание на кампанията за думи на годината.

Предложения за думите на 2024 г. се приемаха до края на миналата седмица. От най-често споменаваните 30, жури излъчи 10 – „безводие“, „Гунди“, „дезинформация“, „дубайски шоколад“, „избори“, „Ново начало“, „Олимпиада“, „санитарен кордон“, „Тръмп“ и „Шенген“. Трите думи на 2024 г. се избират отново от потребителите онлайн чрез гласуване, а крайният резултат ще бъде обявен на 20 януари.

„В предишни години думата „дезинформация“ не се е промъквала в първите 30. Но ето, сега имаше доста предложения и това беше една от безспорните думи за журито във финалната десетка заедно с „Шенген“, каза Павлина Върбанова, която също участва в журито на кампанията „Думи на годината с „Как се пише?“.

ОЧАКВАМЕ ДУМИТЕ ДА СА РАЗЛИЧНИ, НО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛА

„Когато с журито се събрахме, за да обсъдим предложенията, дадени в първия етап на кампанията, почти всички изразихме общото впечатление, че има много думи, които са били валидни, характерни за предишната 2023 година. Лично аз имах и чувство за дежавю“, каза Върбанова. Тя разказа, че и тази година много хора са предлагали думи като „ротация“, „изкуствен интелект“ и „сглобка“. Последните две предложения бяха на първо и второ място в крайното класиране миналата година.

„Ние очакваме думите да са различни, обаче действителността ни не се е променила съществено в сравнение с 2023 година. Трудно е да измисляме нови думи за същата действителност“, каза филоложката.

Павлина Върбанова даде още пример с „Шенген“ – предложение, което миналата година също попада в анкетата с финалните 10 думи. „Избори“ пък като предложение се появява през 2022 г. „Решихме този път да дадем шанс на „Шенген“. Още повече, че имаше и събития, които се откроиха през 2024 г. Първо влязохме в Шенгенското пространство по въздух и вода, а в края на годината ни приеха изцяло в това свободно пространство“, каза Върбанова.

Тя обясни, че е имало думи, които журито е дискутирало повече. Сред примерите за това са били предложенията „Пеевски“, „Тръмп“, „Олимпиада“ и „трибадизъм“. „С журито коментирахме, че „трибадизъм“ неслучайно е била маркирана от хората, дали това предложение, защото думата тръгна от едно изказване на госпожа Корнелия Нинова от трибуната на Народното събрание. И парадоксалното тук е, че тя всъщност съдейства за разпространението сред българския народ. Аз, например, не знаех какво означава тази сексуална практика и се наложи да се образовам по темата“, разказа филоложката.

В първите 30 предложения е била още думата „разделение“. „Не влезе в десетката, но няма как да премълчим факта, че разделението на обществото вече се усеща и се изтъква като проблем“, обясни д-р Павлина Върбанова.

ВТОРАЧВАНЕТО В ПОЛИТИКАТА НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО ДОРИ ЗА САМАТА НЕЯ

„Колкото и да сме възмутени от нашите политици и от политиката, която те водят, продължаваме да сме фокусирани върху обществено-икономическите и социалните проблеми. Мисля, че това вторачване не е здравословно дори и за самата политика. Трябва малко да разфокусираме погледа си и ние се опитваме да го правим и с нашата класация, като все пак се стараем да включваме и думи извън политиката“, каза още д-р Павлина Върбанова.

Тя даде пример с името Гунди, което е било също често предлагано в първия етап на кампанията. „Мен лично ме радва присъствието на дума, която е от културната област. Да, тя е и от спортната област, но влезе в класацията заради филма „Гунди – легенда за любовта“. Така че това е дума, натоварена с положителен заряд, също като „Шенген“, отбеляза Върбанова. Други примери за думи, които се опитват да разфокусират вниманието от политиката, са „Олимпиада“ и „дубайски шоколад“.

Според създателката на платформата „Как се пише?“ кампанията трябва да бъде последвана от анализ. „Не искаме да останем с обявяването на класацията. Много ни се иска политолози, социолози, психолози, културолози, а и други специалисти да вземат думата и да се опитат да направят свой прочит на класацията – какво ни казват думите в нея“, посочи тя.

ТЕМАТА ЗА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НЕ ВЪЛНУВА НЕПОСРЕДСТВЕНО ХОРАТА

„Според мен ние сме склонни да посочваме думи за събития, чийто ефект можем да усещаме пряко върху себе си. Да речем, за Шенген е ясно – няма да чакаме по границите с Гърция и Румъния. Това го усещаме съвсем непосредствено. Безводието пряко засегна много наши сънародници от провинцията през изминалата година“, каза Павлина Върбанова. Допълни примерите още с „избори“ и „Гунди“. 

„Санитарен кордон“ е по-отвлечено като словосъчетание, но от друга страна, то стана популярно през есента. Забелязваме, че в първия етап на кампанията много по-често се предлагат думи, които са с висока честота на употреба в последните месеци от годината, защото хората просто по-добре си спомнят това, което се е случило по-скоро. Ще дам пример с нотариуса – колко много се говореше за нотариуса в началото на 2024 г., но няма и едно-едничко предложение за това име. А ние получихме над 600 предложения от почти 300 души“, поясни д-р Върбанова.

По думите друга тема, която хората почти не отчитат, е тази за съдебната реформа и промените в конституцията. Имаме две предложения за „главен прокурор“ и едно предложение за „Сарафов“, обясни тя. „Темата за съдебната реформа според мен – това го отчетохме и миналата година – не вълнува непосредствено хората. Колкото и тази тема да се лансира в медиите, тя като цяло не се запечатва в общественото съзнание. И точно затова, думите, свързани с нея, липсват във финалната десетка“, допълни Павлина Върбанова.

ДУМИ НА ГОДИНАТА ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

В англоезичния свят, а също и в страни като Унгария, Сърбия, Австрия, Германия, Испания, има такива инициативи и в тях се излъчва дума на годината, обясни Павлина Върбанова. Тя отбеляза, че в западната ни съседка Сърбия излъчват думи на годината за втори път, а методологията на кампанията им е сходна с тази в България. Основната разлика е, че те имат три категории, а ние имаме една, посочи Върбанова.

За 2024 г. в категорията „Дума на годината“ е спечелила думата „надстрешница“. На български това означава „козирка“, като думата е свързана с трагедията в Нови Сад, обясни филоложката. В този град в Северна Сърбия, на 1 ноември се срути бетонната козирка на жп гарата и причини смъртта на 15 души.

В англоезичния свят популярни стават най-вече думите на годината, излъчени от речници, каза Павлина Върбанова. Тя обясни, че в англоезичните речници доста по-голяма тежест имат специалистите. „Също така там повече се набляга на новите думи в езика. Те имат много по-голям шанс и ние го виждаме на практика – излъчват се нови за английския език думи или пък думи, които започват да се употребяват с нови значения, както е в случая с „манифестирам“. В нашата кампания ние тръгваме от хората, те дават предложения Да, промъкват се и думи, които са сравнително нови или с нови употреби, както беше миналата година със „сглобка“. Това е съществуваща дума, но в съвсем различна, нова, политическа употреба“, отбеляза Върбанова.

Според нея, въпреки разликите, има връзки между думите, които се излъчват на английски и на български език. „Да речем, brainrot (дума на годината, посочена от Оксфордския университет – бел. а.) и „дезинформация“ – причините и за двете явления са някъде там, в социалните мрежи. Те са продукт на социалните мрежи. Дезинформация е имало, разбира се, и преди интернет, но сега нейното разпространение става много по-лесно“, каза Върбанова.

Павлина Върбанова е филолог, работи като езиков редактор и коректор. Притежава докторска степен по история на българския език. През 2012 г. тя създава и оттогава поддържа платформата „Как се пише?“. Автор е на книга със същото заглавие, в която представя основни правила на българския език в систематичен вид.